Позитивизъм е единайсетбуквена дума

Понякога хората полудяват. Например забравят да си вземат чадъра за спешни случаи и излизат в проливния дъжд, въобразявайки си, че няма да се измокрят. После се сърдят на времето и изобщо не мислят за момента, когато на мястото на облаците ще се настани ярко и топло слънце, което ще сгрее сърцата им и ще ги накара да се усмихват. Животът е устроен съвсем просто - след всеки възход има спад, а после идва нов възход. Може най-дребното и незначително нещо, онова, което никога не бихме забелязали при различни обстоятелства, да предизвика промяната. Може котката да изяде канарчето. Въпрос на избор е дали да мразим котката или да оплакваме канарчето. Всъщност, всичко е въпрос на гледна точка. Котката си е котка, тя това си прави - яде разни малки дребни животинки, дето обикалят около нея като някаква шантава ходеща храна. Как да не й скочи горката? Всичко е въпрос на нагласа и гледна точка. Замислете се. Оплакваме канарчето, а после случайно виждаме, че в youtube е излязла още една песен от новия албум на Джейсън Мраз и усмивката се връща на лицето ни дори по-лъчезарна от преди. Небето пак е синьо, вятърът е по-топъл от вчера, а по клоните на дърветата вече са напъпили първите листа. Светът отново ще бъде изпълнен с блясък и зеленина. Светът отново се събуди за живот, а вие? Време е за розовите очила. Да, онези във формата на сърчица, с които ще изглеждаме адски глупаво, ако се покажем на улицата, но пък така ни отиват на настроението. Още една идея. Забравете за мрачните мисли и се фокусирайте към всичко положително, което ви зарежда с енергия. Ако работата ви натоварва, спомнете си всички хубави неща, които е време да планирате в извън работно време - посещение при фризьора, кафе с приятелки, шопинг, спокойна вечер с чаша бяло вино и някоя интересна книжка под ръка, дълга гореша вана ( от онези със свещите и Джими Бъфет за фон). Има толкова много ежедневни радости, които правят живота мъничко по-цветен всеки ден и които, събрани в едно цяло определят новото ни целеустремено и доволно от себе си аз. И ако наистина се чувствате скапани от работата, мислете, че тя все пак ни осигурява финанси за глезотийките, които заслужаваме да си позволим и които толкова много обичаме. Не забравяйте, Слънцето може и да е на деветдесет и три милиона мили от Земята, но това, че лъчите му успяват да прогонят зимата, все трябва да означава нещо, нали? И още една мъдрост от Мраз, понякога слънцето грее в чуждите дворове но понякога си спомня да озари и нас. Изслушайте тази песен, изгледайте и ведото към нея, прочетете текста: Не забравяйте да следвате мечтите си. Все пак, каквото и да се случи по пътя, където и да отидете, винаги можее да се върнете на онова място, което чувствате свой дом, своето място, и да се презаредите с нови сили за нови битки ( обичам го този Мраз). Лека нощ, свят :) Дж.

Имало едно време в една далечна земя...

В последнте години се случиха толкова много събития в световен мащаб, че сякаш историята се пише съвсем наново и съвсем отначало. Всеки един от нас има заслуга за това. Чрез позициите, които заемаме, чрез ръката, която сме готови да подадем на някой в нужда, чрез отстояването на човешките ни права, всички ние оформяме новия облик на новия свят.

Някога замисляли ли сте се, че действията ни коват история? Че всяка една думичка, която напишем, всеки един порив за свобода и промяна може да се отрази не само на личния ни живот, но и на целия свят и да го промени изначално? Не ви се вярва, нали? Гледайки огромния свят, който се крие зад прозореца, много малко от нас ще повярват, че техният глас може да промени нещо.

Всеки един е важен. Безкрайността на капчиците в морето е това, което го прави могъщо. Заедно тези капчици се превръщат в стихия.

Напоследък си мисля за историята на Халид Саид. Според някои изследователи неговата смърт е причината за бунтовете срещу властта в Египет от миналата година. Той е бил младо момче, на 28 години, в разцвета на силите си и с всички възможности, които животът би могъл да предостави на един млад образован човек. Убили го двама полицаи, защото отказал да им предостави личната си карта по време на проверката, която провеждали в някакъв интернет клуб. Завлекли го в съседната сграда и го били до смърт в продължение на 20 минути. Подробностите са отвратителни. Още по-отвратително е това, че полицията опитала да прикрие инцидента, изкарвайки момчето наркоман, умрял от свръх доза на улицата. А той просто критикуваше кварталната власт в блога си и това, разбира се не се хареса на онзи, който диктува критиката.
Вероятно не е предполагал, че няколко статии ще отнемат живота му, изобщо има ли някой, който може да си представи подобно нещо? Чисто исторически протестите срещу властта в Египет може би не тръгнаха от неговата смърт, но тя напомни на едно общество, че има право да се бори за правата си и да иска справедливост. Това може би промени света...



Всеки от нас притежава властта да промени света към по-добро. Достатъчно е само да го пожелаем:

How can I help?

Зимни нощи

Здравейте, приятели :)

Как е времето при вас? Тук не знам колко градуса е, но навън снегът се сипе с кофи и си е доста хладничко. Седя си в спалнята, завила съм се с одеяло, печката работи на макс, а студът продължава да се прокрадва наоколо. Ей това се вижда през прозореца:

От снощи почти не е спряло да вали и както е тръгнало май и няма намерение да спира. Какво да прави човек в такова време, освен да се крие на топло в леглото с термос чай на нощното шкафче и някоя добра стара книжка за другарче...

Преди няколко дни започнах лекции. Официално ще ставам политолог. Е, ще я видим тази работа, но поне курсът е интересен. Срещнах много нови и интересни хора и за първи път ми е наистина интересно това, че уча. Последното е странно, защото винаги, ама винаги съм мразела ученето. Вероятно не ми е било поднасяло по подходящия начин. Е, ентусиазмът ми може и да спадне, след като след един месец някъде имам изпит :(

Обаче всяко нещо с времето си.

Междувременно наред с лекциите се уча да готвя. Пак официално. Намерих си един самоучител онлайн и макар че е на английски, наистина помага. Авторката знае как да те предразположи и надъха да започнеш. А започнеш ли веднъж, нататък е лесно. Започва се с това, че трябва да си преподредиш горе долу всичко в кухнята така че да ти е подръка. Щом става дума за подреждане и преподреждане, бройте ме. Наредих си и си надписах всичко, което може да ми е от полза и за чието име или съществуване дори не съм подозирала. Освен това, знаете ли, че супата може да стои замразена във фризера? Който го е измислил това, шапка му свалям. Вече се научих как да си правя сама чеснов сос, направих си супа с пиле и юфка и замразих половината. Утре е наред да правя доматена супа и крутони със сирене. Като се има предвид, че супата стана идеална, а пък имаше много малко съставки, значи че ще се съберем със самоучителя.

Изобщо, този месец ми върви на самоусъвършенстване и глезене. За първото, пък и за второто може би съм пораснала достатъчно. За да пожелаеш сам да се надграждаш, развиваш, образоваш и всичко от този род се изисква някаква степен на зрялост. Не че съм зряла достатъчно, даже напротив, но ми харесва новото усещане за самостоятелност, което дава едно подобно решение - да научиш нещо ново, да се погрижиш за себе си, да стоиш зад решенията си, да имаш позиция и да знаеш как, кога и защо.

Между другото, чакам да ми донесат новия бански. Не че става за басейн, но поне ще се изфукам с него следващия път като отида на тренировка - и без това в залата няма други хора освен нас...

И малко снимки от рождения ден на сестра ми:

Да си ми живо и здраво, слънце. Много си те обичкам :*

Е, това е от мен,

С много любов,

Дж. :)

Home alone...

Здравейте, приятели :)

Как прекарахте почивните дни?
При мен беше нещо като в " Сам вкъщи". Заради лошото време трябваше да си остана в София, при това сама. И какво да прави човек сам, ако му е студено, не му се излиза и е изгледал всичките новоизлезли епизоди на любимите си сериали? Ами... поразии. Да, точно така. Поразии - навсякъде из апартамента и то по много.

Нали ви бях казвала, че не ме бива в готвенето? Е, официално се признавам за победена. Не само не ме бива, трябва да ми се забрани достъпа до кухнята. След себе си оставям три стаи с разхвърляни прибори за готвене, празни опаковки и цял куп подобни бъркотии.
Днес реших да си направя торта. Казах си, навън може и да е студено, снежно и гадно, но аз ще се поглезя с торта. И защо не взех да си купя, ами трябваше аз да я бъркам? Да не пропусна - импровизирах.
Един съвет от мен: не слагайте авокадо и банани в готова сметана с ягодов аромант. Не става за ядене. Да не говорим, че разтопен във вино шоколад не е добра идея за глазура.
Тази моя история с готвенето е като да си писател, да имаш страхотна история наум, но да ти липсва достатънчно дар слово, за да я изложиш добре върху белия лист.

Просто не владиея силата, или изкуството да чета и следвам готварски рецепти ( тях ги чета като дявола евангелието). Ето за какво говоря:

Грозничко е, нали? Определено имах съвсем друго наум, когато започнах да готвя. Да се надяваме, че като се стегне крема, поне ще е вкусно.

Друго за похвала няма.

Ето какво си взех вчера, докато обикалях по магазините:

Малко е тъничко, но стои страхотно:

А по принцип мразя да се снимам в огледалото ( не ми гледайте ухиленат физиономия, не мога да се снимам без да се правя на идиот).

И ето това:

Взех си още няколко подобни пуловерчета.

След две седмици започвам лекции. Хем ми се ходи отново в университета, хме като се замисля за всички изпити и преподаватели, които ме чакат, направо се отчайвам. Хубавото е, че ще се запозная с нови хора и ще науча нови неща. Поне този път ще уча нещо, което ми е интересно и което е толкова далеч от икономиката, колкото небето от земята. Пожелайте ми успех.

Желая ви прекрасна и пълна с хубави емоции седмица. Не забравяйте - снегът може да е много, да се покрие със сажди и да се превърне в лед, но дълбоко под цялата мръсотия все още прозира белота. А в минусовите температури вирусите не виреят много.

Животът е прекрасен, дори и когато не си добър готвач.

С много любов,

Дж.