To the world with love

To the world with love

събота, 31 декември 2011 г.

Предновогодишно

Здравейте, приятели :)

Готови ли сте за довечера? Добре, това изречение наистина не ми харесва.

Само наминавам, за да ви пожелая весело посрещане на новата година. Нека тя да бъде много, много щастлива за вас и за всички ваши близки.

И ето малко снимки от днешния луд снежен ден:

Когато си подадох носа навън си помислих " има и луди, коитода излязат в този сняг.
Това се виждаше през прозореца на таксито:

А в магазина беше такава лудница, че по едно време ми се искаше да зарежа всичко и да избягам...


Само че аз съм боец и устисках докрай.


Добре поне, че не объркахме шампанското с червено вино:


Готови за парти?




Накрая още щипка зимно настроение:


Истинска ледена приказка. Блясък, усмивки и красота.

Желая ви много топлина и уют,

с много любов,

Дж.

сряда, 28 декември 2011 г.

Какво означава да пораснеш?

Здравейте, приятели :)



Тази вечер ме е прихванала музата по една съвсем леко сериозна тема, така че се надявам да ме изтърпите и обещавам да е само за този път.

Заговорихме се с един колега и той ми разказа за един негов познат, който живее в София с приятелката си. Та въпросният тип не работел нищо не защото няма работа, ами защото не можел да си причини такова висше мъчение като да става рано сутрин. Висял пред компютъра по цял ден, докато горкото момиче работи от сутрин до вечер, за да го издържа, че на всичкото отгоре му готви и му чисти. А когато колегата я попитал защо изобщо го търпи, тя казала: " Ами от любов". Моля? Да, от любов. Е, бива да търпиш от любов, но подобно нещо според вас търпи ли се? И какъв е този мъж, който ще остави жена му да го издържа, докато той... виси като паяк вкъщи?

Точно по този случай се замислих доколко това, което правим, е продиктувано от чувства, и доколко просто от наивните ни детски представи за перфектния живот?
Не ме разбирайте погрешно, не съм циничка, която не вярва в любовта и т.н., но на двайсет и седем години не би ли следвало да може да прави разликата и да e наясно доколко си струва да жертва заради когото и да било?

Няма лошо да обичаме приказките, стига да знаем къде свършват те и къде започва реалността. Няма лошо и да гледаме реалистично на живота, което пък не значи, че на всяка цена трябва да сме песимисти. На всяко черно има и бяло ( стига да не се самозалъгваме, че тая история с простака, дето от мързел е допуснал да го издържа жена му, е израз на най-върховната любов). Обратното също е вярно. Това, че си вечният оптимист, не означава, че не стъпваш здраво по земята.

Щото да си пораснал не значи просто на тия години да можеш да си свариш една леща без да искаш помощ от чичко Гугъл, ами да взимаш самостоятелно решенията в живота си. Да знаеш накъде си се запътил и как ще стигнеш до там, да можеш да поемаш отговорност не само за себе си, но и за хората около теб.

Не че зрелостта има нещо общо с годините. Може да си на седемнайсет и да си напълно наясно със себе си и света около теб, както може и да си на петдесет и да си нямаш никакво понятие от истинския живот. Пък и какво лошо има на седемнайсет да си мислиш само за секс и гаджета? Кога да ги мисли човек тия неща? Е, надали е много зряло на седемнайсет да си женена за осемнайсетгодишен и да имате три деца, но това е съвсем друга тема, която по-добре да не подхващаме. Не за друго, но на последните просто спрях да им се чудя вече. Не, НЕ СА възрастни хора.

Не твърдя, че аз съм достатъчно пораснала като личност. Просто знам какво искам и знам какво няма да позволя да ми се случи. Знам колко съм готова да жертвам и колко никога не бих жертвала. Знам и разликата между сериозното и забавното, колкото и да звучи невероятно.

Това исках да ви кажа, просто така ми дойде от вътре.

Ето и един поздрав от мен. Няма много общо с темата, но знае ли човек...



С много любов,

Дж.

събота, 17 декември 2011 г.

Снежна Коледа...

Светът вече се подготвя за първата зима. Времето започна да се променя още рано тази сутрин - слънцето постепенно отстъпва място на облаци, появи се вятър, а той на свой ред довя нови облаци.

В такива случаи някои хора се размечтават. Сложихте ли коледната украса? Настанихте ли се удобно на дивана с чаша горещ шоколад?

Идва Коледа, вече навсякъде се усеща прекрасният уют на празниците, самото време нашепва за почивка и топлина.



Знам, че е странно, но обожавам лошото време. Колкото и да е клиширано няма нищо по-хубаво от лошото време.

Днес бяхме на пазар. След ужасно задръстване, тълпи от пазаруващи и литри студен дъжд, изсипал се над главите ни, най-после успяхме да стъкмим коледните подаръци. Споменах ли адското задръстване?
И въпреки целия стрес от обикалянето на магазините в The Mall, където беше претъпкано с хора, у мен остана едно много приятно чувство на удовлетвореност. Сега съм сигурна, че любимите ми хора ще получат нещо красиво, специално и предназначено само за тях.

Освен това вече сложихме коледната украса и вкъщи. Остава да чакаме снега, но според прогнозите, май и той няма да закъснее много.
Предишните години все се дразнех, когато завалеше сняг. Все си мислех " и сега пак трябва да вися по спирките в студа, да се навличам с дебели дрехи и да се моля за малко слънце". Този път обаче нямам нищо против. Предпочитам да гледам от хубавата страна на живота.

В крайна сметка, предстои ми година, пълна с нови предизвикателства. На всички ни предстои такава година. А ако извадим малко късмет и светът не свърши точно след една година, ами - какво по-хубаво от това да си пожелаем много сбъднати мечти и още толкова нови, за да изпълват живота ни със смисъл?

Някога имали ли сте чувството, че нещо голямо и хубаво е на път да се случи?

Животът е прекрасен, когато сме изпълнени с мечти.

Не забравяйте да мечтаете,

с много любов,

Дж.