Как е времето при вас? Тук не знам колко градуса е, но навън снегът се сипе с кофи и си е доста хладничко. Седя си в спалнята, завила съм се с одеяло, печката работи на макс, а студът продължава да се прокрадва наоколо. Ей това се вижда през прозореца:
От снощи почти не е спряло да вали и както е тръгнало май и няма намерение да спира. Какво да прави човек в такова време, освен да се крие на топло в леглото с термос чай на нощното шкафче и някоя добра стара книжка за другарче...
Преди няколко дни започнах лекции. Официално ще ставам политолог. Е, ще я видим тази работа, но поне курсът е интересен. Срещнах много нови и интересни хора и за първи път ми е наистина интересно това, че уча. Последното е странно, защото винаги, ама винаги съм мразела ученето. Вероятно не ми е било поднасяло по подходящия начин. Е, ентусиазмът ми може и да спадне, след като след един месец някъде имам изпит :(
Обаче всяко нещо с времето си.
Междувременно наред с лекциите се уча да готвя. Пак официално. Намерих си един самоучител онлайн и макар че е на английски, наистина помага. Авторката знае как да те предразположи и надъха да започнеш. А започнеш ли веднъж, нататък е лесно. Започва се с това, че трябва да си преподредиш горе долу всичко в кухнята така че да ти е подръка. Щом става дума за подреждане и преподреждане, бройте ме. Наредих си и си надписах всичко, което може да ми е от полза и за чието име или съществуване дори не съм подозирала. Освен това, знаете ли, че супата може да стои замразена във фризера? Който го е измислил това, шапка му свалям. Вече се научих как да си правя сама чеснов сос, направих си супа с пиле и юфка и замразих половината. Утре е наред да правя доматена супа и крутони със сирене. Като се има предвид, че супата стана идеална, а пък имаше много малко съставки, значи че ще се съберем със самоучителя.
Изобщо, този месец ми върви на самоусъвършенстване и глезене. За първото, пък и за второто може би съм пораснала достатъчно. За да пожелаеш сам да се надграждаш, развиваш, образоваш и всичко от този род се изисква някаква степен на зрялост. Не че съм зряла достатъчно, даже напротив, но ми харесва новото усещане за самостоятелност, което дава едно подобно решение - да научиш нещо ново, да се погрижиш за себе си, да стоиш зад решенията си, да имаш позиция и да знаеш как, кога и защо.
Между другото, чакам да ми донесат новия бански. Не че става за басейн, но поне ще се изфукам с него следващия път като отида на тренировка - и без това в залата няма други хора освен нас...
И малко снимки от рождения ден на сестра ми:
Да си ми живо и здраво, слънце. Много си те обичкам :*
Е, това е от мен,
С много любов,
Дж. :)
