Обичам есента.
Не, обожавам я. Вероятно защото съм есенно момиче. Казвали са ми, че сезонът, в който се родиш, е този, който ти е любим. Не знам дали е така при всички, но при мен важи с пълна сила.
Естествено, мечтая си за пролет, лято, мечтая си и за зима понякога, ала никой от тези сезони няма очарованието и магията на есента.
Представете си как седите на някоя самотна пейка в парка, с книга в ръка, любувайки се на циганското лято, слънцето и аромата на есенни листа...
Есента не е символ на преходното, тя не изобразява само края на топлите дни.
Есента е промяна към нещо ново, различно, малко меланхолично, но пълно с оптимизъм. Слънцето грее по-ярко, въздухът е наситен с аромати, топлината достига не само до тялото, но и сърцето...
Дори и понякога да е малко студено, мрачно или самотно, светлината е там, зад ъгъла и само чака да бъде открита. Или да й дадем начален тласък...
След есента, ще дойде зимата, а тя с белия си сняг, ще пречисти душите ни. Ще ни напомни за уюта и топлината на камината, ще ни събере отново заедно и ще ни предизвика да мечтаем.
Винаги има надежда, винаги има усмивки.
Изглежда малко тъжен днес, нали?
И ако този умник не ни накара да се усмихнем, нека не забравяме, че винаги има надежда. Търсете знаците, защото светлината в края на тунела може да ни озари по най-неочакваните начини:
Желая ви една прекрасна, весела, слънчева и незабравима есен.
Джои
