отдавна не съм се разписвала тук с нещо, което да може поне малко да мине за дневник. Е, ето ме. Не че има нещо за разказване, просто ми се пише нещо колкото за идеята.
Тази седмица съм отпуск, отново :) и се мотая из къщи, чудейки се по цял ден какво да правя.
Започнах да гледам Смолвил откъдето го бях спряла преди около година и изненадващо - вече съм на средата на осми сезон ( а бях в края на шести, хехе).
Тук времето е слънчево с идея за вятър, но изобщо не ми пречи. Единственото възражение, което имам, е че като е хубаво времето, не само навън, но и вътре е топло и няма много смисъл от камината, пък аз обожавам когато е запалена.
Вчера бях на пазар и се върнах с някои доста интересни и евтини неща. Накратко, нали знаете за манията ми по ризите?
Е, сдобих се с една вчера от магазините в Самоков, което си е цяло чудо, защото вече си мислех, че единствените ризи, които продават тук, са... ами бабешки. Да, ама не.
Ето и за какво иде реч:
Не че е кой знае какво, но когато видях малките капсички...
И една малка глезотийка, която просто нямаше как да не бъде моя:
Просто отдавна си търсех малка компактна палитра с всички цветове, които обикновено използвам. Направо не можах да се нарадвам на късмета си.
Хехе, малко жалко изглежда да си водя дневник и в него да пиша какво съм си купила, но действително нищо друго интересно не става тук. Пък и идеята на почивката беше именно това - да не се случва нищо, за да мога да си почина от всичко останало, което обикновено се случва.
За днес планирам малка разходка и да сготвя нещо, което си е само по мой вкус. Не че си падам по готвенето, но понякога, когато не е по задължение и няма да се притесняваш кой ще го хареса или не, си е истинско приключение.
След това налазвам остатъка от Смолвил и ще гледам как падат листата от вишнята в двора...
Желая ви много, много приятни мигове с любимите хора,
Дж. :)
