To the world with love

To the world with love

събота, 31 декември 2011 г.

Предновогодишно

Здравейте, приятели :)

Готови ли сте за довечера? Добре, това изречение наистина не ми харесва.

Само наминавам, за да ви пожелая весело посрещане на новата година. Нека тя да бъде много, много щастлива за вас и за всички ваши близки.

И ето малко снимки от днешния луд снежен ден:

Когато си подадох носа навън си помислих " има и луди, коитода излязат в този сняг.
Това се виждаше през прозореца на таксито:

А в магазина беше такава лудница, че по едно време ми се искаше да зарежа всичко и да избягам...


Само че аз съм боец и устисках докрай.


Добре поне, че не объркахме шампанското с червено вино:


Готови за парти?




Накрая още щипка зимно настроение:


Истинска ледена приказка. Блясък, усмивки и красота.

Желая ви много топлина и уют,

с много любов,

Дж.

сряда, 28 декември 2011 г.

Какво означава да пораснеш?

Здравейте, приятели :)



Тази вечер ме е прихванала музата по една съвсем леко сериозна тема, така че се надявам да ме изтърпите и обещавам да е само за този път.

Заговорихме се с един колега и той ми разказа за един негов познат, който живее в София с приятелката си. Та въпросният тип не работел нищо не защото няма работа, ами защото не можел да си причини такова висше мъчение като да става рано сутрин. Висял пред компютъра по цял ден, докато горкото момиче работи от сутрин до вечер, за да го издържа, че на всичкото отгоре му готви и му чисти. А когато колегата я попитал защо изобщо го търпи, тя казала: " Ами от любов". Моля? Да, от любов. Е, бива да търпиш от любов, но подобно нещо според вас търпи ли се? И какъв е този мъж, който ще остави жена му да го издържа, докато той... виси като паяк вкъщи?

Точно по този случай се замислих доколко това, което правим, е продиктувано от чувства, и доколко просто от наивните ни детски представи за перфектния живот?
Не ме разбирайте погрешно, не съм циничка, която не вярва в любовта и т.н., но на двайсет и седем години не би ли следвало да може да прави разликата и да e наясно доколко си струва да жертва заради когото и да било?

Няма лошо да обичаме приказките, стига да знаем къде свършват те и къде започва реалността. Няма лошо и да гледаме реалистично на живота, което пък не значи, че на всяка цена трябва да сме песимисти. На всяко черно има и бяло ( стига да не се самозалъгваме, че тая история с простака, дето от мързел е допуснал да го издържа жена му, е израз на най-върховната любов). Обратното също е вярно. Това, че си вечният оптимист, не означава, че не стъпваш здраво по земята.

Щото да си пораснал не значи просто на тия години да можеш да си свариш една леща без да искаш помощ от чичко Гугъл, ами да взимаш самостоятелно решенията в живота си. Да знаеш накъде си се запътил и как ще стигнеш до там, да можеш да поемаш отговорност не само за себе си, но и за хората около теб.

Не че зрелостта има нещо общо с годините. Може да си на седемнайсет и да си напълно наясно със себе си и света около теб, както може и да си на петдесет и да си нямаш никакво понятие от истинския живот. Пък и какво лошо има на седемнайсет да си мислиш само за секс и гаджета? Кога да ги мисли човек тия неща? Е, надали е много зряло на седемнайсет да си женена за осемнайсетгодишен и да имате три деца, но това е съвсем друга тема, която по-добре да не подхващаме. Не за друго, но на последните просто спрях да им се чудя вече. Не, НЕ СА възрастни хора.

Не твърдя, че аз съм достатъчно пораснала като личност. Просто знам какво искам и знам какво няма да позволя да ми се случи. Знам колко съм готова да жертвам и колко никога не бих жертвала. Знам и разликата между сериозното и забавното, колкото и да звучи невероятно.

Това исках да ви кажа, просто така ми дойде от вътре.

Ето и един поздрав от мен. Няма много общо с темата, но знае ли човек...



С много любов,

Дж.

събота, 17 декември 2011 г.

Снежна Коледа...

Светът вече се подготвя за първата зима. Времето започна да се променя още рано тази сутрин - слънцето постепенно отстъпва място на облаци, появи се вятър, а той на свой ред довя нови облаци.

В такива случаи някои хора се размечтават. Сложихте ли коледната украса? Настанихте ли се удобно на дивана с чаша горещ шоколад?

Идва Коледа, вече навсякъде се усеща прекрасният уют на празниците, самото време нашепва за почивка и топлина.



Знам, че е странно, но обожавам лошото време. Колкото и да е клиширано няма нищо по-хубаво от лошото време.

Днес бяхме на пазар. След ужасно задръстване, тълпи от пазаруващи и литри студен дъжд, изсипал се над главите ни, най-после успяхме да стъкмим коледните подаръци. Споменах ли адското задръстване?
И въпреки целия стрес от обикалянето на магазините в The Mall, където беше претъпкано с хора, у мен остана едно много приятно чувство на удовлетвореност. Сега съм сигурна, че любимите ми хора ще получат нещо красиво, специално и предназначено само за тях.

Освен това вече сложихме коледната украса и вкъщи. Остава да чакаме снега, но според прогнозите, май и той няма да закъснее много.
Предишните години все се дразнех, когато завалеше сняг. Все си мислех " и сега пак трябва да вися по спирките в студа, да се навличам с дебели дрехи и да се моля за малко слънце". Този път обаче нямам нищо против. Предпочитам да гледам от хубавата страна на живота.

В крайна сметка, предстои ми година, пълна с нови предизвикателства. На всички ни предстои такава година. А ако извадим малко късмет и светът не свърши точно след една година, ами - какво по-хубаво от това да си пожелаем много сбъднати мечти и още толкова нови, за да изпълват живота ни със смисъл?

Някога имали ли сте чувството, че нещо голямо и хубаво е на път да се случи?

Животът е прекрасен, когато сме изпълнени с мечти.

Не забравяйте да мечтаете,

с много любов,

Дж.

сряда, 9 ноември 2011 г.

Отпуска, слънце и мързел в излишък

Здравейте,
отдавна не съм се разписвала тук с нещо, което да може поне малко да мине за дневник. Е, ето ме. Не че има нещо за разказване, просто ми се пише нещо колкото за идеята.
Тази седмица съм отпуск, отново :) и се мотая из къщи, чудейки се по цял ден какво да правя.
Започнах да гледам Смолвил откъдето го бях спряла преди около година и изненадващо - вече съм на средата на осми сезон ( а бях в края на шести, хехе).
Тук времето е слънчево с идея за вятър, но изобщо не ми пречи. Единственото възражение, което имам, е че като е хубаво времето, не само навън, но и вътре е топло и няма много смисъл от камината, пък аз обожавам когато е запалена.
Вчера бях на пазар и се върнах с някои доста интересни и евтини неща. Накратко, нали знаете за манията ми по ризите?
Е, сдобих се с една вчера от магазините в Самоков, което си е цяло чудо, защото вече си мислех, че единствените ризи, които продават тук, са... ами бабешки. Да, ама не.
Ето и за какво иде реч:


Не че е кой знае какво, но когато видях малките капсички...


И една малка глезотийка, която просто нямаше как да не бъде моя:



Просто отдавна си търсех малка компактна палитра с всички цветове, които обикновено използвам. Направо не можах да се нарадвам на късмета си.

Хехе, малко жалко изглежда да си водя дневник и в него да пиша какво съм си купила, но действително нищо друго интересно не става тук. Пък и идеята на почивката беше именно това - да не се случва нищо, за да мога да си почина от всичко останало, което обикновено се случва.

За днес планирам малка разходка и да сготвя нещо, което си е само по мой вкус. Не че си падам по готвенето, но понякога, когато не е по задължение и няма да се притесняваш кой ще го хареса или не, си е истинско приключение.
След това налазвам остатъка от Смолвил и ще гледам как падат листата от вишнята в двора...

Желая ви много, много приятни мигове с любимите хора,
Дж. :)

петък, 4 ноември 2011 г.

Jason Mraz - I'll Do Anything превод



Ето какво се получава в първия ден на отпуската, докато се размотаваш и се чудиш какво да правиш...

Слушаш си Джейсън Мраз по пижама в 13:30 и си мислиш, страшен текст, а?
И от там, нова идея - превод.

Е, дано ви хареса. Старах се да го направя възможно най-близък до смисъла на песента и да предам мъничко от закачливия й дух и на вас :)

Преводът на текста:

Нека следващият ти избор е най-добрият,
и ако си търсиш момче с хубав глас,
е, скъпа, аз съм свободен.
В настроение ли си за някой като мен
или предпочиташ да бъдеш сломена?
А може би просто искаш да се впишеш...
Хайде да вървим тогава,
можем да отлетим направо
и ще бъдем като семейство Джетсън.
Ти ще бъдеш Джейн, жена ми.
Дали да не се оженя за Джейн веднага?
Бих го направил, ако можех.
Бих направил всичко спонтанно.
Ако останем дистанцирани,
ще сме студени като пълнежа на сладолед.
Ще се забавляваме с тайфата, ако предпочиташ,
но мога ида ти правя компания в тъгата.
Не крия никакви " и", " или", " ако",
нито пък " защо".
Тук обаче стана претъпкано,
а къщата ми е само на две пресечки, може би и по-малко.
Ако беше по-чевръста, щеше да ти е по-лесно,
както е при мен.
Затова опитай, позволи си свободата,
Направи стъпка напред,
реши се, уреди си среща с Мраз.
По-добре побързай, доставките не чакат,
Офертата изтича, знаеш ли?
Решавай преди времето да е изтекло.
Хайде, измисли го, песента почти приключи...
Ще ти докажа, че бих го направил, ако можех,
бих направил нещо спонтанно...

събота, 29 октомври 2011 г.

Поглед към есента

Точно толкова простичко, колкото звучи - есен.
Обичам есента.
Не, обожавам я. Вероятно защото съм есенно момиче. Казвали са ми, че сезонът, в който се родиш, е този, който ти е любим. Не знам дали е така при всички, но при мен важи с пълна сила.
Естествено, мечтая си за пролет, лято, мечтая си и за зима понякога, ала никой от тези сезони няма очарованието и магията на есента.
Представете си как седите на някоя самотна пейка в парка, с книга в ръка, любувайки се на циганското лято, слънцето и аромата на есенни листа...


Есента не е символ на преходното, тя не изобразява само края на топлите дни.
Есента е промяна към нещо ново, различно, малко меланхолично, но пълно с оптимизъм. Слънцето грее по-ярко, въздухът е наситен с аромати, топлината достига не само до тялото, но и сърцето...


Дори и понякога да е малко студено, мрачно или самотно, светлината е там, зад ъгъла и само чака да бъде открита. Или да й дадем начален тласък...


След есента, ще дойде зимата, а тя с белия си сняг, ще пречисти душите ни. Ще ни напомни за уюта и топлината на камината, ще ни събере отново заедно и ще ни предизвика да мечтаем.


Винаги има надежда, винаги има усмивки.


Изглежда малко тъжен днес, нали?
И ако този умник не ни накара да се усмихнем, нека не забравяме, че винаги има надежда. Търсете знаците, защото светлината в края на тунела може да ни озари по най-неочакваните начини:


Желая ви една прекрасна, весела, слънчева и незабравима есен.
Джои 


събота, 8 октомври 2011 г.

08 Октомври 2011/ The last days of summer

Здравейте, приятели :)

Как е денят ви? Изпитвате ли меланхолия по отиващото си лято?
Казват, че днес е последният топъл ден от тази година. Последният летен ден.
Да, лятото си отиде отдавна от календара, но ароматът му все още витае във въздуха - с топлите слънчеви лъчи, с кристално ясното небе и възможността да се насладим до край на красивата и зелена природа.


Затова тази сутрин, преди времето да си е казало думата и да изсипе целия студ на света над главите ни, отидох в градината и си набрах цветя. Просто си избирах тези, които ми грабнаха окото без да си мисля за подредба, дължина или съчетанието на цветоовете.
Събрах ги в един напълно безразборен букет и ето какво се получи:



( снимката е правена с телефона, защото си забравих фотоапарата в София хехе :) )

И все пак следобяд заваля. Така че - обратно към чадърите, ботушите и палтата. Но преди това, животът е прекрасен :)


Затова трябва да му се наслаждаваме докрай...


Бъдете себе си, бъдете щастливи :)

С много любов,

Джои :)

вторник, 27 септември 2011 г.

10 неща, които правих днес...

1. Събудих се...


2. Ходих до университета


3. Разочаровах се...


4. Бях на работа


5. Изядох две пици за обяд


6. Разсмях се много здраво


7. Прибрах се у дома


8. Взех душ...


9. Вечерях с активия


10. Гледах сдми епизод на The Lying Game


И нещо за лека нощ...


Не забравяйте, животът е прекрасен ;)

С много любов,

Джои :)

петък, 16 септември 2011 г.

What I've been up to... ( 16 Септември 2011)

Здравейте, приятели :)
Знам, че отдавна не съм писала в дневника, но все не оставаше време или се захващах с нещо друго.
Какво правих? Ами това - онова... и в крайна сметка нищо съществено. Основно беше работата. Миналия месец карах по-дълги смени, така че обикновено се прибирах към девет вечерта, просвах се пред телевизора и зяпах тъпо в екрана, зарязвайки всичко наоколо си. Въобще животът ми беше  лишен от каквито и да било видове извън служебна дейност. За щастие това време най-после отмина.
Някъде към началото на септември се усетих, че не може да карам на автопилот, седнах си на задника и направих някои нововъведения. На първо място спрях кафето. Знаете ли какво причинява на нервната ви система пиенето по три кафета на ден? Е, аз разбрах и повярвайте ми, никак не е приятно някъде към един през нощта да трепериш като че ли си навит на пружина и да не можеш да заспиш.
Като казвам да спра кафето, нямам предвид, че го направих буквално. Просто no more чисто двойно кафе Х 3 и готово. Едно капучино рано сутрин определно върши същата работа и е сто пъти по-здравословно.
Освен това реших, че е време да пробвам да се храня малко по-здравословно - без огромни вечери в десет вечерта, по-точно без каквито и да било вечери, скромен обяд ( като казвам скромен имам предвид по-скромен от преди, а преди означаваше двойно меню Burder King например). Все пак, не мога да се тъпча като полудяла и да очаквам да съм слаба като преди, нали?

Мога без шоколад, мога без шоколад, мога без шоколад...

Вместо да вися пред телевизора, се заех със субтитрите, които бях зарязала на самотек. Резултат:  две седмици, два епизода пуснати за редакция и реализиран филмов проект ( за справка: ВИЖ ТУК <<-- не че се хваля, но аз съм го правила ;) ).

И ето как неусетно го добутах до отпуск и планове за почивката ( която почти отмина за съжаление). Така, почивката върви с пълна пара, времето досега е направо невероятно хубаво като за септември, мама е тук, хапвам си домашни гозтбички и се радвам на живота.

И една снимка от рождения ден:  
роклята е подарък от една приятелка... страхотна е, нали :)

Това е всичко за днес,

с много любов,

Джои :)

четвъртък, 15 септември 2011 г.

Здравейте, хорааааа!!!

И така, след доста умуване най-сетне успях да направя замислените нововъведения в блога (happy).
От тук нататък това ще е новият дневник, в който ще ви пълня главите с излишни досадности от особено досадния ми живот, но какво да се прави - такова съм си :)
Това е, просто исках да се похваля...
Очаквайте скоро нов ъпдейт и благодаря за търпението. Обичам ви :*

С много любов,

Джои :)