Позитивизъм е единайсетбуквена дума

Понякога хората полудяват. Например забравят да си вземат чадъра за спешни случаи и излизат в проливния дъжд, въобразявайки си, че няма да се измокрят. После се сърдят на времето и изобщо не мислят за момента, когато на мястото на облаците ще се настани ярко и топло слънце, което ще сгрее сърцата им и ще ги накара да се усмихват. Животът е устроен съвсем просто - след всеки възход има спад, а после идва нов възход. Може най-дребното и незначително нещо, онова, което никога не бихме забелязали при различни обстоятелства, да предизвика промяната. Може котката да изяде канарчето. Въпрос на избор е дали да мразим котката или да оплакваме канарчето. Всъщност, всичко е въпрос на гледна точка. Котката си е котка, тя това си прави - яде разни малки дребни животинки, дето обикалят около нея като някаква шантава ходеща храна. Как да не й скочи горката? Всичко е въпрос на нагласа и гледна точка. Замислете се. Оплакваме канарчето, а после случайно виждаме, че в youtube е излязла още една песен от новия албум на Джейсън Мраз и усмивката се връща на лицето ни дори по-лъчезарна от преди. Небето пак е синьо, вятърът е по-топъл от вчера, а по клоните на дърветата вече са напъпили първите листа. Светът отново ще бъде изпълнен с блясък и зеленина. Светът отново се събуди за живот, а вие? Време е за розовите очила. Да, онези във формата на сърчица, с които ще изглеждаме адски глупаво, ако се покажем на улицата, но пък така ни отиват на настроението. Още една идея. Забравете за мрачните мисли и се фокусирайте към всичко положително, което ви зарежда с енергия. Ако работата ви натоварва, спомнете си всички хубави неща, които е време да планирате в извън работно време - посещение при фризьора, кафе с приятелки, шопинг, спокойна вечер с чаша бяло вино и някоя интересна книжка под ръка, дълга гореша вана ( от онези със свещите и Джими Бъфет за фон). Има толкова много ежедневни радости, които правят живота мъничко по-цветен всеки ден и които, събрани в едно цяло определят новото ни целеустремено и доволно от себе си аз. И ако наистина се чувствате скапани от работата, мислете, че тя все пак ни осигурява финанси за глезотийките, които заслужаваме да си позволим и които толкова много обичаме. Не забравяйте, Слънцето може и да е на деветдесет и три милиона мили от Земята, но това, че лъчите му успяват да прогонят зимата, все трябва да означава нещо, нали? И още една мъдрост от Мраз, понякога слънцето грее в чуждите дворове но понякога си спомня да озари и нас. Изслушайте тази песен, изгледайте и ведото към нея, прочетете текста: Не забравяйте да следвате мечтите си. Все пак, каквото и да се случи по пътя, където и да отидете, винаги можее да се върнете на онова място, което чувствате свой дом, своето място, и да се презаредите с нови сили за нови битки ( обичам го този Мраз). Лека нощ, свят :) Дж.

Имало едно време в една далечна земя...

В последнте години се случиха толкова много събития в световен мащаб, че сякаш историята се пише съвсем наново и съвсем отначало. Всеки един от нас има заслуга за това. Чрез позициите, които заемаме, чрез ръката, която сме готови да подадем на някой в нужда, чрез отстояването на човешките ни права, всички ние оформяме новия облик на новия свят.

Някога замисляли ли сте се, че действията ни коват история? Че всяка една думичка, която напишем, всеки един порив за свобода и промяна може да се отрази не само на личния ни живот, но и на целия свят и да го промени изначално? Не ви се вярва, нали? Гледайки огромния свят, който се крие зад прозореца, много малко от нас ще повярват, че техният глас може да промени нещо.

Всеки един е важен. Безкрайността на капчиците в морето е това, което го прави могъщо. Заедно тези капчици се превръщат в стихия.

Напоследък си мисля за историята на Халид Саид. Според някои изследователи неговата смърт е причината за бунтовете срещу властта в Египет от миналата година. Той е бил младо момче, на 28 години, в разцвета на силите си и с всички възможности, които животът би могъл да предостави на един млад образован човек. Убили го двама полицаи, защото отказал да им предостави личната си карта по време на проверката, която провеждали в някакъв интернет клуб. Завлекли го в съседната сграда и го били до смърт в продължение на 20 минути. Подробностите са отвратителни. Още по-отвратително е това, че полицията опитала да прикрие инцидента, изкарвайки момчето наркоман, умрял от свръх доза на улицата. А той просто критикуваше кварталната власт в блога си и това, разбира се не се хареса на онзи, който диктува критиката.
Вероятно не е предполагал, че няколко статии ще отнемат живота му, изобщо има ли някой, който може да си представи подобно нещо? Чисто исторически протестите срещу властта в Египет може би не тръгнаха от неговата смърт, но тя напомни на едно общество, че има право да се бори за правата си и да иска справедливост. Това може би промени света...



Всеки от нас притежава властта да промени света към по-добро. Достатъчно е само да го пожелаем:

How can I help?