Позитивизъм е единайсетбуквена дума

Понякога хората полудяват. Например забравят да си вземат чадъра за спешни случаи и излизат в проливния дъжд, въобразявайки си, че няма да се измокрят. После се сърдят на времето и изобщо не мислят за момента, когато на мястото на облаците ще се настани ярко и топло слънце, което ще сгрее сърцата им и ще ги накара да се усмихват. Животът е устроен съвсем просто - след всеки възход има спад, а после идва нов възход. Може най-дребното и незначително нещо, онова, което никога не бихме забелязали при различни обстоятелства, да предизвика промяната. Може котката да изяде канарчето. Въпрос на избор е дали да мразим котката или да оплакваме канарчето. Всъщност, всичко е въпрос на гледна точка. Котката си е котка, тя това си прави - яде разни малки дребни животинки, дето обикалят около нея като някаква шантава ходеща храна. Как да не й скочи горката? Всичко е въпрос на нагласа и гледна точка. Замислете се. Оплакваме канарчето, а после случайно виждаме, че в youtube е излязла още една песен от новия албум на Джейсън Мраз и усмивката се връща на лицето ни дори по-лъчезарна от преди. Небето пак е синьо, вятърът е по-топъл от вчера, а по клоните на дърветата вече са напъпили първите листа. Светът отново ще бъде изпълнен с блясък и зеленина. Светът отново се събуди за живот, а вие? Време е за розовите очила. Да, онези във формата на сърчица, с които ще изглеждаме адски глупаво, ако се покажем на улицата, но пък така ни отиват на настроението. Още една идея. Забравете за мрачните мисли и се фокусирайте към всичко положително, което ви зарежда с енергия. Ако работата ви натоварва, спомнете си всички хубави неща, които е време да планирате в извън работно време - посещение при фризьора, кафе с приятелки, шопинг, спокойна вечер с чаша бяло вино и някоя интересна книжка под ръка, дълга гореша вана ( от онези със свещите и Джими Бъфет за фон). Има толкова много ежедневни радости, които правят живота мъничко по-цветен всеки ден и които, събрани в едно цяло определят новото ни целеустремено и доволно от себе си аз. И ако наистина се чувствате скапани от работата, мислете, че тя все пак ни осигурява финанси за глезотийките, които заслужаваме да си позволим и които толкова много обичаме. Не забравяйте, Слънцето може и да е на деветдесет и три милиона мили от Земята, но това, че лъчите му успяват да прогонят зимата, все трябва да означава нещо, нали? И още една мъдрост от Мраз, понякога слънцето грее в чуждите дворове но понякога си спомня да озари и нас. Изслушайте тази песен, изгледайте и ведото към нея, прочетете текста: Не забравяйте да следвате мечтите си. Все пак, каквото и да се случи по пътя, където и да отидете, винаги можее да се върнете на онова място, което чувствате свой дом, своето място, и да се презаредите с нови сили за нови битки ( обичам го този Мраз). Лека нощ, свят :) Дж.