To the world with love

To the world with love

сряда, 28 декември 2011 г.

Какво означава да пораснеш?

Здравейте, приятели :)



Тази вечер ме е прихванала музата по една съвсем леко сериозна тема, така че се надявам да ме изтърпите и обещавам да е само за този път.

Заговорихме се с един колега и той ми разказа за един негов познат, който живее в София с приятелката си. Та въпросният тип не работел нищо не защото няма работа, ами защото не можел да си причини такова висше мъчение като да става рано сутрин. Висял пред компютъра по цял ден, докато горкото момиче работи от сутрин до вечер, за да го издържа, че на всичкото отгоре му готви и му чисти. А когато колегата я попитал защо изобщо го търпи, тя казала: " Ами от любов". Моля? Да, от любов. Е, бива да търпиш от любов, но подобно нещо според вас търпи ли се? И какъв е този мъж, който ще остави жена му да го издържа, докато той... виси като паяк вкъщи?

Точно по този случай се замислих доколко това, което правим, е продиктувано от чувства, и доколко просто от наивните ни детски представи за перфектния живот?
Не ме разбирайте погрешно, не съм циничка, която не вярва в любовта и т.н., но на двайсет и седем години не би ли следвало да може да прави разликата и да e наясно доколко си струва да жертва заради когото и да било?

Няма лошо да обичаме приказките, стига да знаем къде свършват те и къде започва реалността. Няма лошо и да гледаме реалистично на живота, което пък не значи, че на всяка цена трябва да сме песимисти. На всяко черно има и бяло ( стига да не се самозалъгваме, че тая история с простака, дето от мързел е допуснал да го издържа жена му, е израз на най-върховната любов). Обратното също е вярно. Това, че си вечният оптимист, не означава, че не стъпваш здраво по земята.

Щото да си пораснал не значи просто на тия години да можеш да си свариш една леща без да искаш помощ от чичко Гугъл, ами да взимаш самостоятелно решенията в живота си. Да знаеш накъде си се запътил и как ще стигнеш до там, да можеш да поемаш отговорност не само за себе си, но и за хората около теб.

Не че зрелостта има нещо общо с годините. Може да си на седемнайсет и да си напълно наясно със себе си и света около теб, както може и да си на петдесет и да си нямаш никакво понятие от истинския живот. Пък и какво лошо има на седемнайсет да си мислиш само за секс и гаджета? Кога да ги мисли човек тия неща? Е, надали е много зряло на седемнайсет да си женена за осемнайсетгодишен и да имате три деца, но това е съвсем друга тема, която по-добре да не подхващаме. Не за друго, но на последните просто спрях да им се чудя вече. Не, НЕ СА възрастни хора.

Не твърдя, че аз съм достатъчно пораснала като личност. Просто знам какво искам и знам какво няма да позволя да ми се случи. Знам колко съм готова да жертвам и колко никога не бих жертвала. Знам и разликата между сериозното и забавното, колкото и да звучи невероятно.

Това исках да ви кажа, просто така ми дойде от вътре.

Ето и един поздрав от мен. Няма много общо с темата, но знае ли човек...



С много любов,

Дж.

Няма коментари:

Публикуване на коментар